Митът за мултитаскинга: защо мозъкът ти превключва между задачите и как да превключваш по-рядко
В психологията мултитаскингът (многозадачността) е опитът да правиш две или повече задачи едновременно, например да пишеш имейл по време на среща. При трудните задачи обаче мозъкът всъщност не обработва двете задачи наведнъж: той бързо превключва между тях и всяко превключване струва малко време и точност. (В информатиката многозадачността е нещо друго – няколко приложения, които работят едновременно, и тази страница не е за това.) По-долу: какво установяват изследванията, откъде идват популярните числа „40%“ и „23 минути“, какво е остатъчното внимание и шест начина да превключваш по-рядко между задачите.
- Мултитаскингът при трудни задачи на практика е бързо прехвърляне на вниманието от една задача към друга.
- В експериментите на Rubinstein, Meyer и Evans (2001) всяко превключване между задачите струва време, а цената расте със сложността на правилата на задачата.
- Софи Лерой (2009) описва „остатъчното внимание“: след като оставиш задача незавършена, част от вниманието ти остава в нея и представянето в следващата спада.
- Твърдението, че мултитаскингът струва „до 40% от продуктивното време“, е оценка, която APA приписва на психолога Дейвид Майър, а не резултат от конкретно измерване.
- „23-те минути“ са средното време, за което хората в теренното изследване на Глория Марк се връщат към прекъсната задача (като междувременно вършат още около две неща), а не времето, нужно да се съсредоточиш отново.
Многозадачността в психологията и в информатиката
Думата многозадачност идва от информатиката. Компютърът или телефонът е „многозадачен“, когато работят няколко програми и операционната система разпределя процесорното време между тях толкова бързо, че изглежда едновременно. Ако търсиш как да сложиш две приложения едно до друго на таблет, виж помощната информация на устройството си: тази статия е за хората.
В психологията мултитаскингът е опитът да обръщаш внимание на две или повече задачи едновременно: да говориш по телефона, докато пишеш, да слушаш лекция, докато отговаряш на съобщения, да шофираш, докато настройваш навигацията. Любопитното е, че при задачите, които изискват внимание, мозъкът се държи малко като стар компютър: не работи паралелно, а превключва. Само че не толкова бързо и не безплатно.
Какво се случва в мозъка ти, когато превключваш между задачи
Джошуа Рубинстейн, Дейвид Майър и Джефри Евънс (2001) провеждат четири експеримента, в които хората повтарят една и съща задача или превключват между две (сортират фигури по различни правила, решават различни видове аритметични задачи). Превключването струва време. Загубата е по-голяма, когато правилата са по-сложни, и по-малка, когато хората имат ясен сигнал коя задача следва. Авторите го обясняват с две стъпки: първо мозъкът трябва да смени целта („сега правя B“), а после да зареди правилата на новата задача.
Стивън Монсел (2003) в преглед на изследванията на превключването между задачи добавя важна подробност: дори когато хората имат време да се подготвят за превключване, част от цената остава; това е т.нар. остатъчна цена на превключването. Подготовката помага, но не я заличава.
В лабораторията едно превключване струва части от секундата. Но в реалния живот не превключваш между две прости правила, а между наполовина написано предложение, чат и таблица, и то не веднъж, а десетки пъти на час.
Изпробвай го за две минути
Вземи лист и хронометър. Първо напиши буквите от А до У, а под тях числата от 1 до 20, и засечи времето си. После напиши същото, като редуваш: А1, Б2, В3… до У20, и пак засечи времето. Вторият кръг има същия брой знаци, но обикновено отнема доста повече време и води до повече грешки. Това е проста демонстрация, а не научен експеримент, но точно това се случва, когато отговаряш на чат между два абзаца.
Остатъчното внимание: защо незавършената работа те забавя
Софи Лерой (2009) добавя още един пласт. Когато преминаваш от задача, която не е завършена, към друга, част от вниманието ти остава „закачена“ за първата. Тя го нарича остатъчно внимание (attention residue). В нейните експерименти хората, които преминават към нещо друго, оставяйки работа незавършена, се представят по-зле в следващата задача от тези, които са завършили предишната.
Това обяснява едно познато усещане: отговаряш на имейл, но в главата си продължаваш да оправяш презентацията. Не си изцяло в нито едното. По-късно Лерой и Тереза Глом (2018) показват едно просто средство: преди прекъсване запиши набързо докъде стигна и какво ще правиш после (план за връщане към задачата). Така главата ти може да пусне задачата. Още практични техники в статията „как да се концентрираш“.
Хората, които правят много мултитаскинг, се справят по-зле
Еял Офир, Клифърд Нас и Антъни Уагнър (2009) сравняват хора, които обикновено използват много медии едновременно (телевизия, чат, интернет, музика), с други, които почти никога не го правят. Резултатът е обратен на очакваното: тези, които правят много медиен мултитаскинг, се разсейват повече от несъществени стимули и се справят по-зле, а не по-добре, в тест за превключване между задачи.
Важна уговорка: това е корелационно изследване. То не доказва, че мултитаскингът уврежда способността ти да се концентрираш; възможно е и хората, на които им е по-трудно да се концентрират, да правят повече мултитаскинг. По-късните изследвания по темата дават противоречиви резултати. Сигурният извод е скромен: много мултитаскинг вероятно няма да те превърне в експерт по мултитаскинг.
Митове и числа, които се разпространяват
Статиите за мултитаскинга обожават впечатляващите числа. Ето какво всъщност стои зад тях:
| Твърдение | Откъде идва | Присъда |
|---|---|---|
| „Мултитаскингът струва до 40% от продуктивността“ | Страницата на Американската психологическа асоциация за цената на превключването между задачи казва, че Дейвид Майър е заявил, че дори кратките мисловни блокажи при превключване могат да струват до 40% от продуктивното време. Това е негова оценка, а не число, измерено в изследването от 2001 г. | Експертна оценка, а не измерване |
| „След прекъсване са нужни 23 минути, за да се съсредоточиш отново“ | Глория Марк разказва пред Gallup, че в нейното теренно изследване (Mark, Gonzalez и Harris, 2005) хората се връщат към прекъснатата работа средно след 23 минути и 15 секунди, като междувременно вършат още около две неща. | Време до връщане към задачата, а не до повторна концентрация |
| „Прекъсванията забавят работата“ | В лабораторен експеримент с 48 участници Mark, Gudith и Klocke (2008) установяват, че прекъснатите хора завършват задачите с имейли по-бързо и без разлика в качеството, но с повече стрес, раздразнение, напрежение от липса на време и усилие. | По-скоро „по-бързо, но със стрес“ |
| „Жените се справят с мултитаскинга по-добре от мъжете“ | Популярно твърдение без солидни доказателства. | Не се потвърждава |
| „Мултитаскингът сваля IQ с 10 точки“ | Разпространява се чрез новини в медиите; не сме открили рецензирано изследване, което да го доказва. | Не го използвай |
Изследванията са единодушни, че превключването между задачи има цена. Колко е голяма, зависи от задачите, от честотата на превключванията и от това дали оставяш работа незавършена. Няма едно-единствено магическо число.
Кога мултитаскингът не е проблем
Да правиш две неща едновременно не е проблем, когато поне едното е автоматично и не изисква решения:
- да вървиш и да говориш по телефона, да гладиш и да слушаш подкаст, да подреждаш с музика,
- инструментална музика по време на рутинна работа (текстовете на песните пречат повече на писането),
- кратка механична работа (подреждане, копиране), докато слушаш нещо леко.
Проблемите започват, когато и двете задачи изискват език, решения или работна памет: да пишеш имейл на среща, да учиш, докато чатиш. А там, където е заложена безопасността, телефонът зад волана не попада в категорията „не е проблем“.
6 начина да превключваш по-рядко между задачи
- Групирай имейлите и съобщенията. Вместо да ги проверяваш постоянно, занимавай се с тях два до четири пъти на ден във фиксирани часове. Виж групиране на задачи.
- Един блок = една задача. Избери едно-единствено нещо за 25–50 минути и пусни обратно броене. Как да организираш блоковете: техниката помодоро; за по-дълга съсредоточена работа – дълбока работа (deep work).
- Преди прекъсване запиши докъде стигна. Един ред – „следва: да довърша абзаца за цените“ – намалява остатъчното внимание (Leroy и Glomb, 2018).
- Изключи известията, които не идват от хора. Новините, социалните мрежи и „някой хареса публикацията ти“ могат да почакат.
- Един-единствен прозорец. Затвори разделите, които не са за блока. Това, което не виждаш, не може да те повлече.
- Телефонът – извън обсега ти. Не с екрана надолу на бюрото, а в друга стая или в раницата.
Опитай сега: един блок, една задача в CORTEX
CORTEX (безплатно за всички) улеснява принципа „един блок, една задача“: Фокус с обратно броене (помодоро 25/5, 50/10 или продължителност по избор) работи върху една-единствена задача, а бързото записване (клавиш Q) праща случайните идеи в „Без дата“, без да излизаш от блока. Само един таймер работи в даден момент, така че при преминаване към друга работа предишното време се запазва.
Често задавани въпроси
Мит ли е мултитаскингът?
Отчасти. Можеш едновременно да правиш две автоматични дейности, например да вървиш и да говориш. При две трудни задачи обаче мозъкът превключва, вместо да работи паралелно, а изследванията на превключването между задачи (Rubinstein и сътр., 2001; Monsell, 2003) показват, че превключването има цена.
Колко време струва превключването между задачи?
В лабораторията едно превключване струва части от секундата и тази цена расте със сложността на задачата; в реалната работа загубите се натрупват с броя на превключванията. Често цитираните „40%“ са оценка, приписвана на психолога Дейвид Майър, а „23-те минути“ са средното време до връщане към прекъснатата работа в теренното изследване на Глория Марк.
Какво е остатъчно внимание?
Остатъчното внимание е частта от вниманието ти, която остава в предишна незавършена задача, когато преминаваш към нова. Софи Лерой (2009) показва, че то влошава представянето в следващата задача. Помага кратка бележка със „следваща стъпка“, преди да превключиш.
Жените по-добри ли са в мултитаскинга?
Няма солидни научни доказателства за това широко разпространено твърдение. Резултатите от различните изследвания варират и зависят повече от вида на задачата и от практиката, отколкото от пола.
Как да спра с мултитаскинга?
Работи в блокове с една задача и обратно броене, занимавай се с имейлите и съобщенията на порции, изключи ненужните известия и дръж телефона извън обсега си. Записвай случайните идеи, вместо да действаш веднага, и преди прекъсване отбелязвай откъде ще продължиш.
Източници и допълнително четиво
- Rubinstein, J. S., Meyer, D. E. & Evans, J. E. (2001). Executive control of cognitive processes in task switching. Journal of Experimental Psychology: Human Perception and Performance, 27(4), 763–797
- Monsell, S. (2003). Task switching. Trends in Cognitive Sciences, 7(3), 134–140
- Leroy, S. (2009). Why is it so hard to do my work? The challenge of attention residue when switching between work tasks. Organizational Behavior and Human Decision Processes, 109(2), 168–181
- Leroy, S. & Glomb, T. M. (2018). Tasks interrupted: How anticipating time pressure on resumption of an interrupted task causes attention residue and low performance on interrupting tasks and how a "ready-to-resume" plan mitigates the effects. Organization Science, 29(3), 380–397
- Ophir, E., Nass, C. & Wagner, A. D. (2009). Cognitive control in media multitaskers. PNAS, 106(37), 15583–15587
- Mark, G., Gudith, D. & Klocke, U. (2008). The cost of interrupted work: More speed and stress. CHI 2008
- Mark, G., Gonzalez, V. M. & Harris, J. (2005). No task left behind? Examining the nature of fragmented work. CHI 2005
- Gallup Business Journal (2006). Too many interruptions at work? Interview with Gloria Mark
- American Psychological Association: Multitasking: Switching costs
Започни фокус сесия за едно нещо
Избери задача, пусни таймера и CORTEX ще запише реално отработеното време.
Започни фокус сесия